Bulgarische Verteilschriften

Prof. Dr. Werner Gitt erklärt in dieser Schrift den Heilsplan Gottes - angefangen bei der Geburt Jesu (Krippe), über seinen Tod (Kreuz), bis hin zur Entrückung und ewigen Herrlichkeit (Krone). Gott schuf Abhilfe für die "Urkatastrophe" der Menschheit, den Sündenfall. Wie in der Bibel vorhergesagt, sandte er seinen Sohn auf die Erde. "Nie aber hat die Welt einen Gott gesehen - bis es Weihnachten wurde." Das Kreuz wurde für Kritiker zum Anstoß. Sie verstehen nicht, wie ein "Hinrichtungsinstrument" zum Zentrum eines Glaubens werden kann. Prof. Dr. Gitt sieht diese Kritik als Indiz, dass die Menschen ihr Sündenbewusstsein verloren haben: Es gab keinen anderen Weg für die Rettung des Menschen, weil die Trennung zwischen Gott und uns durch die Sünde so groß ist. Wenn Jesus einmal wieder kommt, wird man ihn als König erkennen. Dann wird die Menschheit zweigeteilt sein in Angenommene und Verworfene. Für diejenigen, die Jesus in ihr Leben aufnehmen wollen, gibt es ein vorformuliertes Gebet, das ihnen dabei hilft. Dieses Traktat eignet sich besonders gut zur Weitergabe an suchende Menschen! Ясла, Кръст и Корона Първоначалната катастрофа В нашия свят постоянно вилнеят катастрофи. От цунамито през декември 2004 г. загинаха около 160 хиляди души. Потъването на Титаник отне 1522 живота. А Втората световна война взе 50 милиона жертви. И все пак първата катастрофа в света е било грехопадението в Едемската градина. Тя е първопричината за всички останали катастрофи, които оттогава насам сполитат земята. Грехът е довел до отделянето на човека от Бога. Без Бога обаче човекът е изгубен завинаги, безвъзвратно. Ако Бог би допуснал в Неговия свят да влезе дори само един-единствен грях, тогава страданието и смъртта биха нахлули в самия рай. А това Бог няма да допусне. Божието сърце е съкрушено – хората, които той е създал и обича, са се отвърнали от Него и с това са се предали на смъртта. Това е ужасно! Според една поговорка „за смъртта няма цяр“. Дори в Едемската градина няма билка, която да спасява от смъртта! Но може би Бог има някакво средство? Божието средство – Той е изпратил своя Син Още в Едемската градина Бог е имал план за спасение. Макар и доста завоалирано, той го обявява още веднага след грехопадението, когато казва на змията: „Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“ (Битие 3:15). Оттогава дълга поредица пророчества постоянно напомнят за идещия Спасител. Ето няколко примери: „Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър (символ на царска власт) от Израил“ (Числа 24:17). „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си твърде малък, за да бъдеш между юдовите хиляди, от теб ще излезе за мен Един, който ще бъде владетел в Израил, и произходът му е от началото, от вечността“ (Михей 5:2). Последното известие за Спасителя идва от един ангел, който оповестява на Йосиф раждането и името на небесното дете: „Мария … ще роди син, когото ще наречеш Иисус, защото той е, който ще спаси народа си от греховете му“ (Матей 1:20-21). Мнозина са минали през историческата сцена и са били именити сред хората – императори и царе, поети и философи, учители и магьосници, добри и зли. Но светът не е виждал истински Бог – до Коледа. Детето, родено в яслата, не е било такъв бог, каквито са си ги представяли гърците на Олимп. Той е eдинственият, който е могъл да каже: „Аз съм Творецът, чрез когото е създадено всичко“ (Йоан 1:1,3); „Аз съм истината“ (Йоан 14:6), „Аз съм добрият пастир“ (Йоан 10:11), „Аз съм вратата“ (към небето) (Йоан 10:7). Какъв път е поел Той в света? Дали е дошъл с барабани и фанфари, с блясък и шум, ескортиран от небесните войски? Не! Бог е избрал една неомъжена жена от Израел, Мария, която да роди Божия син. С това Той е изненадал дори юдеите, които знаели например тези пророчества за идещия Месия: „Ето, твоят цар идва при теб“ (Захария 9:9); „… а то (царството на идещия Месия) ще разбие и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде до века“ (Данаил 2:44). Затова юдеите не са очаквали бебе, което да се роди в ясли, а цар! Те очаквали той да се възцари, да прогони римляните от Израел, да установи столицата си в Ерусалим и да определи главните свещеници и книжниците за министри. Иисус обаче не е дошъл по този начин и затова юдеите са го отхвърлили. Те не били обърнали внимание на местата от Писанието, където се казвало, че Месията първо ще дойде като дете: „Защото ни се роди дете, Син ни се даде“ (Исая 9:5). От него зависи дали ще прекараме вечността в рая или в ада. Три неща са характерни за този Месия: Яслата (тя символизира идването на Иисус в този свят) Кръстът (той символизира спасението, което Иисус е направил възможно за нас) Короната (тя символизира царската власт на Иисус при Неговото повторно идване) Без ясла няма кръст! Без кръст няма корона! Без ясла и без кръст няма рай за нас! Затова първо трябваше да дойде Коледа. Какво ни препъва в кръстта? Критиците на християнската вяра отново и отново поставят въпроса: Защо е тази брутална смърт на кръста? При вашата вяра всичко се върти около един инструмент за екзекуция. Не е ли могъл Бог да избере по-кротък начин, за да уреди отношенията си с нас, хората? Защо пътят на помирението е трябвало да бъде покрит със смърт, болки, сълзи и мъка? Не е ли могло да се мине по-безболезнено, по-естетично, по-стилно? Не е ли могъл Бог просто да си затвори очите за нашите недостатъци? Всички тези въпроси всъщност омаловажават проблема с греха. Изглежда това е масовата болест на нашето време. Само в кръста можем да видим това, което не откриваме в никое писание на никой мислител или философ: Кръстът ни показва каква дълбока пропаст е отворил грехът между човека и Бога. Пропастта е така бездънна, че следствието от греха е пъкълът (Матея 5:29). Кръстът ни дава реална представа за това, докъде стига Бог в своята любов към нас – той буквално е откъснал от сърцето си най-скъпото – своя Син Иисус. Кръстът на Иисус показва до каква степен се е привел Бог. Създателят на Вселената и на всичко живо се е оставил да бъде осъден като престъпник, без да се защити. Колко висока цена за греха! Но тъкмо затова Иисус може да покани всеки грешник да дойде при него: „Който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя“ (Йоан 6:37). Но също така, който не дойде, е изгубен завинаги! Кръстът слага край на всички човешки пътища за спасение. Затова Иисус така настоятелно е заявил: „Никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Пред кръста всички религии са само лъскави миражи в пустинята на едно изгубено човечество. Вестта на рождество, заедно с вестта на кръста, е уникална вест за спасение: „Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото“ (Матей 18:11). Той идва отново Иисус ще дойде втори път на този свят. Но вече не като бебе в ясла, а като Цар, Съдия и Владетел на света. В Евангелието от Матей 24:30 Той ясно предсказва това събитие: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.“ Каква радост! Създателят на света се явява! Спасителят на света идва! Защо тогава в Откровение 1:7 пише: „и всички земни племена ще заридаят заради Него“? Защо ще казват на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето“ (Откровение 6:16)? Много хора са чули за този Иисус, чули са, че трябва, докато са живи, да вземат решение за него, но са казали „Не!» Сега те са изгубени и не могат да поправят грешката си. Вече е твърде късно. Затова те плачат и ридаят. Повечето хора преминават житейския си път без Иисус. Те са изключително изобретателни, за да го избягват. Например известната американска актриса Шърли Маклейн, която живее в едно ранчо със своето куче, казва: „В лицето на Тери, моето куче, аз дори си имам собствен бог – то е превъплъщение на египетския бог Анубис, който има образ на куче. Може да звучи странно, но ние с Тери вече сме имали поне един съвместен живот в древен Египет. Той е бил бог, а аз – принцеса. Сега животът отново ни събра.“ Иисус ще се завърне видимо: „Ето, идва с облаците; и ще го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за него“, пише Йоан в Откровение 1:7. Когато на 20 юли 1969 г. Нийл А. Армстронг за първи път стъпи на Луната, около 500 милиона души станаха свидетели на това събитие по телевизията. Принцеса Даяна загина при катастрофа. Нейното погребение на 6 септември 1997 г. беше най-голямото погребение което беше устройвано дотогава. То се състоя в Лондон, но около около 2,5 милиарда души гледаха церемонията по телевизията – това са 40% от населението на земята! Затова то влезе в историята като първото „глобално погребение“. При завръщането на Иисус обаче няма да са необходими камери. Всички хора по света ще гледат „на живо“ това най-велико събитие в световната история. Абсолютно всеки ще види Иисус лично. И това важи не само за хората, които ще живеят тогава, но и за всички поколения от човешката история. Сред тях ще бъдат и всички читатели на тази брошура. И тогава само един въпрос ще има значение: към коя група принадлежа аз? Към спасените или към изгубените? Иисус ще се завърне внезапно: „Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). Всички хора по земята ще могат да Го видят едновременно. По какво време на деня ще бъде това? В Лука 17:34 пише: „…в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.“ Значи през нощта? Но непосредствено след това се казва: „Двама ще бъдат на нива (т. е. през деня); единият ще се вземе, а другият ще се остави.“ Не знам дали Христофор Колумб, откривателят на Америка, е познавал този текст – от него може да се извади един ясен извод: Щом Христос ще се завърне в един определен момент и за някои хора този момент ще бъде през деня, а за други – през нощта, то това е възможно само ако земята е кълбо. Следователно човек може да се отправи на запад и да пристигне на изток. Независимо дали Колумб е чел това, забележително е, че евангелист Лука е написал тези думи, когато хората все още не са имали никаква представа, че земята е кръгла! Но тези думи показват още нещо, и то много по-важно. При завръщането на Иисус човечеството ще бъде разделено на две групи – „взети“ и „оставени“. Това е същинският проблем на всеки човек – аз към „взетите“ или към „оставените“ принадлежа? Решил ли си вече? Бог е създал всички хора като личности със свободна воля. Това е същественото, което ни отличава от животните. Тъй като имаме свободна воля, ние можем сами да решим дали да се стремим към Бога, или да се отвърнем от него. Чрез Христос Бог е извършил всичко необходимо, за да бъде пътят към небесното царство отворен за нас. И въпреки това Библията много настойчиво ни предупредждва, че не всички хора поемат по пътя на спасението. И какво би могъл тогава да направи Бог? Ако ни отнеме свободната воля, тогава ние вече няма да бъдем личности. Ще бъдем машини, марионетки, роботи, които единствено изпълняват предписаната им програма. Но и в този, и в отвъдния живот, волята е една от най-съществените съставни части на личността. От нашето волево решение зависи къде ще бъдем през цялата вечност. Готови ли сме се за този идещ ден? В една притча (Матей 25:1–13) Господ Иисус ни предупреждава да се подготвим за неговото идване. Той дава като пример десет девици, които чакали младоженеца: всички били „вярващи“ – те нямали съмнения, че сватба ще има! И въпреки това не всички действали съгласно това свое убеждение. И само пет от тях стигнали до целта. А на тези, които се оказали неподготвени, Иисус казва: „Не ви познавам“ (Матей 25:12). Така те пропуснали цялата вечност! Както е казал Хайнрих Кемнер, „човек може така да се успи, че да се събуди в пъкъла!“ „Вярващи“, които само се съгласяват с определени факти или спазват традиции, без обаче да съобразяват живота си със своята вяра, рискуват вечния си живот. Или всички три, или никое Всяка година много хора празнуват Рождество Христово – раждането на детето Иисус в яслата. Но често нещата свършват дотам. Яслата обаче не може да се отдели от кръста и короната. В яслата Иисус е дошъл на този свят като човек. Неизбежни следствия от яслата са кръстът – мястото на неговото страдание с последващия триумф на неговото възкресение – и короната – Неговата царска власт, която ще стане видна за всички при неговото второ идване на тази земя. От самото начало това е бил Божият план за спасение от първоначалната катастрофа на този свят. Окончателната катастрофа, която ще сполети хората, които не приемат Иисус, е пъкълът. За съжаление тя ще вземе повече жертви отколкото която и да било друга катастрофа в цялата човешка история. И тази смърт е вечна! Но на Рождество (а и не само тогава) Бог съвсем лично ни предлага подаръка на „яслата, кръста и короната“. Приемете го! Приемете прошката за греховете си и потвърдете това чрез молитва. Тя би могла да звучи приблизително така: „Господи Иисусе Христе, аз до сега съм живял така, като че ли не Те е имало. Сега аз разбрах Ти кой си и се обръщам за първи път с молитва към Теб. Аз зная, че има небе и ад. Спаси ме от ада, в който аз в същност би трябвало да отида поради моята вина и особено поради моето неверие. Моето желание е да бъда във вечността заедно с Теб. Напълно съзнавам, че аз мога да отида на небето не поради собствени заслуги, но единствено поради вярата ми в Тебе. Поради любовта Ти към мен, Ти умря на кръста за мен, взе моите грехове върху Себе Си и заплати за тях. Аз ти благодаря за това. Ти виждаш цялата моя вина още от детството ми. Всеки един грях в живота ми Ти е познат – всичко, което ми е известно, но и всичко онова, което отдавна съм забравил. Ти знаеш всичко за мен, защото ме познаваш напълно. Ти познаваш всеки порив на сърцето ми, било радост или тъга, било успех или неудача. Пред Теб съм като отворена книга. Такъв, какъвто съм и така, както досега съм живял, няма да устоя пред Теб и пред живия Бог и няма да достигна небето. Затова Те моля, прости ми всичката вина. Съжалявам от сърце за всичките си грехове. Аз Те приемам сега като мой Господ. Поеми ръководството в моя живот. Искам да живея така, както Ти желаеш. Моля Те, помогни ми да се освободя от всичко, което не Ти е угодно и ми дари нов начин на живот, който да бъде под Твоето благословение. Отвори ми вратата към Твоето слово, Библията. Помогни ми да разбирам, това което искаш да ми кажеш и да намирам в Твоето Слово нова сила и животворяща радост. Бъди от сега Господ в живота ми, Комуто да принадлежа и Когото да следвам. Покажи ми, моля Те, пътя по който да вървя. Благодаря Ти, че ти чу молитвата ми. Вярвам в обещанието Ти, че след като Те приех в себе си, аз станах Божие дете, което на небето ще бъде вечно с Тебе. Радвам се за тази голяма привилегия Ти да бъдеш във всяка една ситуация в живота ми. Моля Те, помогни ми да намеря хора, които вярват в Тебе и да намеря една истинска, библейски ориентирана църква, където да мога да слушам редовно Твоето слово. Амин.“ Проф. д-р инж. Вернер Гит

Die Verteilschrift „Reise ohne Rückkehr“ von Prof. Dr. Werner Gitt zur enthält die Botschaft von zwei Zügen, die unterwegs sind Richtung Ewigkeit. Der „Lebenszug“, hat den Himmel als Ziel, der „Todeszug“ dagegen fährt in die ewige Verdammnis. Jeder wird eingeladen, vom Todeszug in den Lebenszug umzusteigen. Dies ist möglich für den, der Vergebung seiner Sünden durch Jesus Christus bekommt und ihn als Retter seines Lebens im Glauben annimmt. Dieses Traktat eignet sich besonders gut zur Weitergabe an suchende Menschen! Пътуване без завръщане В една църква в Южен Тирол (Северна Италия) се намират три черепа и окачена над тях табела с надпис: „Кой беше глупакът? Кой мъдрецът? Кой просякът? Кой царят?“. Истина е, че и помен вече няма от властта и богатството на царя. Черепът на просякa се намира до този на царя, но по нищо не личат неговата бедност, дрипи и празен стомах. Може би ни се иска да поставим втора табела с надпис: „Смъртта ги е направила всички еднакви“. С настоящето изложение ще покажем дали такъв един надпис би могъл да бъде верен. Хората от рекламната индустрия се стремят чрез рекламите си да достигнат определена социална група, с цел да спечелят клиентела. Това значи, че тези хора работят целенасочено. За разлика от тях смъртта не подбира специална група от хора, тъй като тя засяга всички. Поради това от край време хората са фокусирали своето внимание към идеята за смъртта: философи, поети, политици, спортисти, артисти, неграмотни и нобeлови лауреати. Най-голямо значение са й придавали старите египтяни, тъй като те са построили на смъртта най-големите паметници в света – пирамидите. Немският поет Емануел Гайбел е обобщил сполучливо тези вечни усилия на човечеството с думите: „Вечна загадка е животът; вечна загадка е смъртта“. От многото възгледи относно смъртта, ще се спрем само на възгледа на еволюционната теория: Мястото на смъртта в еволюционната теория Еволюционната теория учи, че без смърт не би съществувал и животът на Земята. Това става ясно от четирите основни твърдения на еволюцията относно смъртта: 1. Смъртта – задължителна предпоставка на еволюцията: Немският физик Карл Фридрих фон Вайцсекер казва: „Защото ако отделните индивиди не биха умирали, то не би имало еволюция, не би имало нови индивиди с други свойства. Смъртта на отделният индивид е условие за еволюцията“. 2. Смъртта – откритие на еволюцията: Регенбургският професор Видмар Танер като биолог поставя основателния и съществен въпрос относно смъртта: „Как и защо се е появила смъртта в света, ако изобщо не е трябвало да я има?“, и отговаря на този въпрос: „Процесът на остаряване и продължителността на живота са приспособителни явления, които са се развили в процеса на еволюцията. Появата на смъртта е ускорило значително процеса на еволюцията“. Програмираната смърт гарантира шанса да се появи нещо ново в хода на еволюцията. 3. Смъртта – творец на живота: До каква степен еволюционната теория се различава от библейското учение, става ясно от твърдението, че еволюцията е творец на живота. В този смисъл са думите на микробиологът-еволюционист Райнхард Каплан: „Задължителното остаряване и смърт е болезнено за отделният индивид, особено при хората, но това е цената, благодарение на която е могъл да се създаде човешкия вид“. 4. Смъртта – абсолютен край на живота: Според еволюционната теория животът е просто една физико-химична форма на изява на материята (Манфред Айген – немски физикохимик и Нобелов лауреат). От всичко това се вижда, че еволюционната теория не може да ни даде задоволително обяснение какво става след смъртта. След като тази теория разглежда живота като чисто физико-химично явление, естествено не остава никакво място за съществуване на живот след смъртта. Човекът се отъждествява като една биологична машина, която със смъртта престава да съществува. В хода на еволюционния процес смъртта осъществява следваща еволюционна стъпка на живота. По този начин смисълът на човешкия живот трябва да се измерва единствено с приноса му, който той дава в еволюционния процес. Кой може да ни даде истинския отговор за смъртта? Кой може да ни даде отговор на най-важния въпрос относно същността на смъртта и какво става след нея? Такъв отговор може да даде само някой, който е компетентен по този въпрос и е изпълнил следните четири задължителни условия: 1) Той сам трябва да е бил мъртъв (необходима ни е информация от първа ръка). 2) Той трябва след смъртта си отново да се е върнал към живот (информацията да бъде плод на лична опитност). 3) Той трябва да има власт над смъртта (той трябва да притежава авторитет). 4) Това, което казва, да е истина и да му се гласува пълно доверие (Ние трябва да му вярваме за това, за което говори) Ако потърсим в човешката история личността, която би могла да изпълни тези четири уникални условия, то трябва се спрем единствено на Исус Христос, Който е изпълнил всичките: 1) Той беше разпънат и умря на Голгота. Неговите врагове искаха да се убедят, че Той наистина е мъртъв и прободоха гърдите Му с копие, откъдето изтече съсирена кръв (Евангелие на Йоан 19, 24). И така те се убедиха, че Той е наистина мъртъв! 2) Той предсказа, че на третия ден след смъртта Си ще възкръсне от мъртвите. И това стана точно така. Жените мироносци станаха първите свидетели в ранното утро в деня на Възкресението. Небесният Ангел им каза: „Той не е тук, Той възкръсна!“ (Лука 24, 6). 3) В Новия Завет се говори за трима души, които Христос е възкресил от мъртвите: Лазар от Витания (Йоан 11, 41-45), сина на наинската вдовица (Лука 7, 11-17) и дъщерята на Иайр (Марк, 5, 35-43). Никой човек не е имал такава власт над смъртта, както Исус. 4) Един единствен е казал някога: „Аз съм истината“ (Йоан 14, 6). И това беше Исус. Неговите врагове винаги търсеха повод да Го хванат в лъжа, но това никога не можаха да постигнат. И така ние имаме пред себе си единствената личност, Която може да ни каже истината за смъртта. А за всеки човек истината е най важното нещо. Та кой би градил живота си върху лъжа и заблуда? И тъй има Един, Който притежава необходимата компетентност и може да ни даде точната информация относно смъртта. От Него научаваме какво става с човека непосредствено след смъртта му. В евангелието на Лука (16, 19-31) Исус ни дава отговора посредством примера на двама души, които току-що са починали. Единият е познавал Бога, а другият е живял без Бога. Лазар е занесен от ангелите в лоното на Авраам, което място Исус назовава рай (Лука 23, 43). Другият, богаташът, непосредствено след смъртта отива в ада и той описва ужасното си състояние с думите: „Защото зле се мъча в този пламък“ (Лука 16, 24). И така смъртта не ни прави всички равни; напротив - трябва да кажем: ако в този свят между хората има големи различия, то отвъд вратата на смъртта тези различия ще са неописуемо големи. Защо това е така и кое определя тези различия? С отговора на този въпрос ще се занимаем сега по-подробно. Трите вида смърт Библията учи, че Бог е Създател на света и на всичко живо. Бог създаде едно завършено творение, което според Божията преценка беше „твърде добро“. Божията същност е любов, милост и справедливост. И чрез тази Своя същност Творецът – Господ Исус Христос (Притчи 8, 30) е създал всичко видимо и невидимо (Йоан 1, 10; Колосяни 1, 16). В Творението Той остава верен на тази Своя същност. Всичко това е съвсем различно от страданието и сълзите, жестокостта и смъртта, присъщи в стратегията на еволюцията. Който разглежда Бога като Създател на еволюцията, т.е., че Той е използвал еволюцията като творчески метод, такъв напълно игнорира същността на Бога. Ето защо възгледът на т.нар. теистична еволюция е напълно несъстоятелен. Но откъде се е появила смъртта, след като тя не е нито продукт на еволюцията, нито пък отговаря на същността на Бога? Всички знаем, че смъртта е универсална, т.е. всички хора умират – млади и стари, високо морални хора, както и крадци и разбойници, вярващи и невярващи – всички умират. За такова едно всеобщо и радикално действие, трябва да има задължително една универсална причина. Библията учи, че смъртта е последствие от греха на човека. Въпреки че Бог беше предупредил човека за тази опасност (Битие 2, 17), човекът злоупотреби с дарената му свобода и извърши грях. От тогава и досега действа законът на греха, който гласи: „Заплатата за греха е смърт“ (Римляни 6, 23). Така човекът попадна в пътя на смъртта, която в графиката е представена като черна линия. Тази линия ние бихме могли да обозначиме като линия на смъртта. От Адам, чрез който смъртта влезе в Творението (1 Коринтяни 15,22а), цялото човечество е подвластно на смъртта. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха“ (Римляни 5, 12). Преди грехопадението смъртта не беше позната в цялото Творение. Когато в Библията се говори за смърт, то в никакъв случай не се има предвид преставане на съществуването. Библейското определение на смъртта означава „разделен от...“ Тъй като грехопадението означава три вида смърт (виж графиката), то има и три вида разделение: 1. Духовна смърт: В момента на грехопадението човекът изпадна в духовна смърт, което означава, че той е отделен от общението с Бога. В това състояние днес живеят всички хора, които не вярват в своя Творец. Такива хора водят един себичен живот и следват страстите и съблазните на греха. Те водят живот, като че ли Бог изобщо не съществува. Те не приемат Исус Христос за Бог, нямат общение с Него и отхвърлят посланието на Библията. В Божиите очи тези хора са духовни мъртъвци, макар че физически те могат да бъдат много жизнени. 2. Физическа смърт: Другото последствие на грехопадението е физическата смърт. „...докато се върнеш в земята, от която си взет“ (Битие 3, 19). Вследствие на грехопадението цялото Творение е подложено на тление и преходност. 3. Вечна смърт: Крайната точка на пътя на смъртта е вечната смърт. По този начин не се прекратява съществуването на човека (Лука 16, 19-31). Това е едно състояние на окончателно разделение от Бога. Божият гняв остава върху такъв, тъй като „чрез престъплението на един човек – Адам – всички човеци попаднаха под осъждението на смърт и гибел“ (Римляни 5, 18). Исус нарича това място на гибел ад. Това е едно място на ужасно съществувание: огънят там е неугасим (Марко 9, 43 & 45) и вечен (Матей 25, 41), там ще бъде плач и скърцане със зъби (Лука 13, 28). Това ще бъде едно ужасно място, „дето червеят им не умира и огънят не угасва“ (Марк 9, 48). Това е едно място на вечна погибел (2 Солуняни 1, 9). Как Бог вижда пътя на човека към вечна погибел? Поради безграничната си милост и любов към нас, човеците, Той изпрати Своя Син – Господ Исус Христос, за да извърши едно велико спасение за нас, човеците. Думите на Христа на кръста: „Свърши се!“, показаха, че това спасение е извършено и пътят към вечния живот е открит. Така се изяви волята Божия (напр. 1 Тимотей 2, 4) да бъдем спасени от вечния ад или, фигуративно казано, да се отклоним от пътя ни към вечната смърт. Ние сме поканени да влезем през вратата, която води към небето (Матей 7, 13а-14). Според учението на Библията Исус Христос е единствената врата и чрез това единственият път към спасението. И ако поемем пътя на живота, ще достигнем вечния живот. Преминаването от единия към другия път е възможен ако се обърнем към Исус като Му предадем нашия досегашен грешен живот, помолим Го за опрощение и Го приемем като наш Спасител. Тогава в божиите очи ние ставаме ново създание. Всеки може да получи лично подаръка на опрощението, разбира се, ако желае. Това, което ни се дарява по милост, има за Бога изключително висока цена – жертвата на Неговия Син. Който се възползува от това предложение на Бога, прави най-важната крачка в живота си, като получава вечния живот (Йоан 5, 24). Този уникален шанс се дава на човека само по време на земния му живот. Пътят към вечния живот След един мой доклад дойде млад човек при мен и аз го попитах: „Къде се намираш сега?“. Той ми отговори: „Аз стоя на гарата!“. Този човек беше разбрал нещо много важно - колкото се може по-бързо да напусне пътя на смъртта! След това той ме попита: „Как да поема сега пътя на живота?“. Показах му пътя и той сега пътува щастлив към най-великата цел в живота. Бог мрази греха, но обича грешника. Ако ние днес поемем пътя към вечния живот, то ние сме се отправили към най-хубавото място, към небето, за което се казва в 1 Коринтяни 2, 9: „Каквото око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. Като човеци със свободна воля, Бог ни е предоставил правото да изберем по кой път да вървим: „Аз положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти“ (Второзаконие, 30, 19). Още един път тук става ясно, че Божията воля за нас е да имаме вечен живот. От приложената графика можем да направим следния важен извод: „Ако си роден само един път (това е естественото раждане), то тогава ще умреш два пъти (първо физическата, и след това вечната смърт). Ако обаче си роден два пъти (т.е. естественото раждане и новорождението чрез Христос), тогава ти ще умреш само един път (физическата смърт)!“ Вярата в Божия Син ни освобождава от ужасния съд и ни дава увереността във вечния живот: „Който слуша Словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има вечен живот, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот“ (Йоан 5, 24). Като се има предвид голямото значение на личното решение, става ясно трагичното въздействие на еволюционната теория относно смъртта на тези, които поддържат тази теория. Тя прикрива опасността от вечната смърт и кара хората да пропуснат поканата за спасение, което Бог им предлага. Но Исус дойде, за да ни спаси от ада. Обърнете се с молитва към Бога. Така в същия миг още днес ще напуснете пътя на смъртта и ще преминете в пътя на живота. Тази основна промяна в живота ви можете да започнете със следната молитва: „Господи Исусе Христе, аз видях и осъзнах фаталната ситуация, в която се намирам. Моят начин на живот в никакъв случай не е по Твоята воля. Ясно ми е, че съм на погрешен път. Ужасèн от това си състояние, Те моля за помощ. Прости ми всички мои грехове, за които аз съжалявам и промени моя живот. Аз искам да чета Твоето Слово и да живея според него. С Твоята помощ искам да поема пътя на живота и да остана винаги с Теб. Аз Те приемам сега в моя живот. Бъди мой Господ и ми дай волята и силата да Те следвам. Благодаря Ти от цялото си сърце, че Ти ми прости греховете и аз мога да бъда сега Твое дете. Амин“. Проф. д-р инж. Вернер Гитт

An verschiedenen Beispielen wird die Genialität der Schöpfung dargestellt. Als Wissenschaftler erklärt Prof. Dr. Werner Gitt, dass die unglaubliche Information, die in der ganzen Schöpfung steckt, einer intelligenten Quelle bedarf. Diese Quelle ist Gott selbst. Die Wissenschaft kann nur das "Was" analysieren, nicht aber das "Woher". Das "Am Anfang schuf Gott Himmel und Erde" der Bibel gibt uns eine Antwort auf die Frage nach der Herkunft des Lebens. Der Gedanke, Gott hätte durch Evolution geschaffen (die so genannte "Theistische Evolution"), untergräbt die Autorität der Bibel und ist mit dem christlichen Glauben unvereinbar. Die Bibel zeigt deutlich, dass Jesus der Schöpfer ist. Jesus hat die Menschen geschaffen und liebt sie hingebungsvoll. Darum lädt Jesus dazu ein, diese Liebe anzunehmen. Dieses Traktat eignet sich besonders gut zur Weitergabe an suchende Menschen! Кой е Творецът? Светът, който наблюдаваме Ако надникнем в света на живите същества, ще забележим една изключителна сложност и целенасочен замисъл в тяхния живот и поведение: Кашалотът е морски бозайник, който е в състояние да прониква до 3000 м. дълбочина в океана без каквато и да е опасност за живота му; пъстрият кълвач удря с клюна си по дървото много силно, без да получава сътресение в мозъка. От напълно развитата функционална способност на органите (сърце, черен дроб, бъбреци) зависи до голяма степен преживяемостта на организма. Недобре развити или полуразвити органи нямат стойност. Привържениците на еволюционизма трябва да знаят, че за еволюционната теория понятието “цел” е непознато и чуждо. Прелетните птици разполагат с “автопилот”, който е в състояние, независимо от природните условия, да ги доведе с точност до желаната цел. Напр. птицата “златиста булка” за презимуване прелита от Аляска на Хавайте. Необходимата за това разстояние от 4,500 км. енергия се намира в 70 гр. телесна мазнина, с която птицата разполага. Освен това тя има и 6,8 гр. резервна мазнина, в случай на насрещен вятър или евентуални други препятствия. Вътрешността на охлювната черупка на наутилуса е разделена на множество камерки, които в зависимост от дълбочината, на която той се намира, се изпълват с толкова количество газ, за да може да се достигне желаната дълбочина. Съвременните подводници изглеждат недодялани и несъвършени в сравнение с това морско животинче, което живее нормално на дълбочина 400 метра, но нощем излиза на 100 м. дълбочина да си търси храна. Някои бактерии притежават протонни “електромотори”, благодарение на които могат да се придвижват напред-назад. На едно невъобразимо малко пространство от шест милиардни части от кубическия милиметър коли-бактерията притежава шест такива биологични “мотори”, собствена “електроцентрала” за производство на енергия, компютърна система и голямо количество “химически фабрики”. Живата клетка в човешкия организъм е многократно по-сложно и гениално устроена в сравнение с която и да било създадена от човека машина. В тази клетка протичат едновременно хиляди химични процеси, чудесно хармонизирани както във времето, така и по отношение на тяхните функции. В ДНК-молекулите на живите клетки се намира най-високата информационна плътност, известна до сега в природата. Ако ДНК материал с големина на главичката на топлийка би се дешифрирал, то с него ще се изпълнят 15 милиарда дневници, които подредени един върху друг, ще образуват кула висока 200 милиона километра. Това разстояние е 500 пъти по-голямо от разстоянието от Земята до Луната, което е само 384,000 км. Във Вселената има приблизително 1025 броя звезди (това е единица с 25 нули). Човешкият живот няма да стигне, за да се изброят само. Ако разполагаме с най-мощният компютър, който може да извършва 10 милиарда изчислителни операции в секунда, то на този компютър са му необходими 30 милиона години, за да преброи звездите във Вселената. От тези няколко примери всеки мислещ човек трябва да си постави въпроса за произхода на тази гениална мъдрост в строежа на Вселената. Приеманата от мнозина днес еволюционна теория не може да даде отговор на този въпрос, тъй като за нея всичко е материя – дори гигантската информация в клетките, душата и съзнанието. Законите на информатиката учат, че информацията е нещо нематериално и тя трябва да има интелигентен източник, т.е. един Създател, Който притежава воля. Изразената интелигентност и мъдрост в творението са поразителни. Това ни задължава да направим извода, че творението трябва да има свой Творец. Поставя се въпроса: Къде да намерим задължителния отговор? Чрез методите на природните науки е възможно да се изследват само количествените и качествени показатели на обикалящата ни среда в рамките на пространството и времето. Науката може да отговори само на въпроса “какво е”, но не и на въпроса “от къде е”. Отговорът на втория въпрос е извън възможностите на човешките усилия и този отговор може да бъде даден само от Твореца. Но къде Творецът дава този отговор, къде се открива Творецът ? В Библията, в Корана или в други някои книги ? Не е възможно всички религии да са вярни, по простата причина, че те се различават една от друга и че дават противоречиви отговори на този въпрос. Логичният извод е, че или всички религии са погрешни или че само една единствена е вярна. Важен критерий, за да се покаже коя е истината, са изпълнените пророчества. Библията е единствената книга, в която по неоспорим начин може да се докаже, че дадените 3,268 пророчества са се изпълнили точно и в определеното време. Библията е най-изтъкнатата и уникална книга в сравнение с всичко, което е написано. Ето защо за мен Библията е Божието Слово към нас човеците. Още в първите си думи Библията ни дава отговор на въпроса кой е Творецът: “В началото Бог сътвори.” Това напълно съвпада с поставеното по-горе изискване за съществуването на интелигентен Творец. Кой е Творецът? Бог е вечно съществуващият. Той е бил преди още да се появи пространството, времето и материята. От първия стих на Библията се добива впечатлението, че единствено Бог Отец е Творец. Но малко по-нататък четем: “Да създадем човека...” (Битие 1, 26). Святият Дух също участвува, което личи от втория стих в Библията: “И Божият Дух се носеше над водата”. В Библията не се казва всичко наведнъж. Често тя ни информира постепенно, стъпка по стъпка. В Новия Завет въпросът относно кой е Творецът се развива по-подробно. Така в Първото послание до Коринтяните 8, 6 се казва ясно, че Исус Христос участва в творческия акт: “За нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него”. Еврейската дума “Елохим” в Битие 1, 1 за Бога като Творец е в множествено число. Това нещо можем по-добре да разберем чрез един пример от обикновения живот: Пътуваме със семейството си на гости при приятели. Наближава време да се прибираме. Тогава аз като баща и шофьор казвам на моите хора. “Нека да си тръгваме”. Въпреки че говоря в множествено число, означава все пак, че само аз ще седна зад кормилото и ще карам колата. Останалите от семейството ми са също в колата – те пътуват също, но активният, който кара колата, съм аз. Чрез тази обикновена картина може да се добие представата кой е Творецът. Чрез Исус Христос Бог е създал света. За това се говори ясно и в посланието до евреите 1, 1. В първата глава на евангелието на Иоан също се казва, че всичко, което съществува, чрез Него е станало: “Всичко това стана чрез Него (т.е. чрез Словото, Което е Исус), и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (И. 1, 3). Исус Христос е Творецът За творческата дейност на Исус четем и в Колосяни 1, 16-17: “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е пред всичко и всичко чрез Него се сплотява”. Във видимият материален свят няма нищо, което да не е създадено от Исуса. Гигантската Вселена с безбройните галактики, както микроскопският строеж и процесите в една жива клетка или строежът на атома – всичко това е сътворил Христос. Той е не само Творецът на микро- и макрокосмоса, но Той притежава и върховна власт над всичко. Освен това чрез Исуса е сътворено и всичко онова, което е невидимо за нас. Той е създал безбройните небесни същества, които Библията нарича Ангели. Както цялото Творение е многообразно и в него владее порядък и хармония, така и в невидимият свят владее ред и хармония, говорейки се за престоли, господства, власти и сили. Исус е не само Творецът, но Той се грижи и за запазването на този свят. В Него всичко се държи. След сътворението светът не е оставен сам на себе си, но чрез мощното Си слово Христос държи този свят. Ето защо ние не трябва да се плашиме от космически катастрофи или изстиване на Слънцето. Исус ще поддържа света до Неговото Второ идване. Човекът не е дошъл на този свят случайно чрез игра на лотария, както нобеловият лауреат Жак Моно мислеше, но ние сме създадени с определена цел и смисъл – отново да отидем при Исуса ! Ако не постигнем тази цел, то ние пропиляваме живота си. Старият Завет говори за Христос като Творец В Притчи 8, 22-24+30 се казва: “Господ Ме имаше в началото на пътя Си, като първо от древните си дела; от вечността бях поставена, от начало, преди създаването на Земята. Родих се, когато не съществуваха бездните...тогава аз бях при Него като майстор.” Думата “майстор” насочва за творческия акт на Христос при Творението. Стих 26 от 102 псалом се повтаря отново в посланието до евреите 1, 10 и се отнася също за Христос: “В началото, Ти, Господи си основал земята и небесата са дело на Твоите ръце”. Как Творецът е създал света ? Библията ни открива как е станало сътворението на Вселената и какви методи е използувал Творецът. Той е творил чрез: Своето Слово (Пс. 33, 6; И. 1, 1-4) Своята сила (Иеремия, 10, 12) Своята мъдрост (Пс. 104, 24; Кол. 2, 3) Своята воля (Битие 1, 26; Откр. 4, 11) Сина Божий (И. 1, 1-4 и 1, 10; Кол. 1, 15-17) Творил е без изходен, наличен материал (Евр. 11, 3) Творил е според мъдростта на Исуса (Мат. 11, 29; И, 10, 11) Тези фактори са действували в продължение на шест творчески дни. Това не може да се обясни със съществуващите природни закони, а единствено чрез вяра. Природните закони регулират процесите в света, но те не са причината за появата на света, а резултат от творението. Какво е Христос за нас? Той е основата, върху която ние можем да градим живота си. Една спестовна каса имала следната реклама за себе си: “На тази каменна основа можете да строите”. За Христос можем действително да кажем: “На този фундамент вие можете да градите живота си”. Върху Христос се основава всичко: Творението, Библията, вярата, спасението, мирът, надеждата, пътят към Отец, целта на живота. Христос е непоклатимата твърда скала (1 Кор. 10, 4), върху която се разбиват всички създадени човешки мъдрости и системи. Когато Бог казва: “Ще унищожа мъдростта на мъдрите” (1 Кор. 1, 19), то това става върху скалата Христос. Тук се разбиват всякакви идеологии, безбожия и еволюционни учения. Също и представителите на тези идеологии и системи ще трябва да прегънат един ден колената си пред Този Господ (Фил. 2, 10), макар те днес така упорито да отхвърлят Твореца и Спасителя на човека. Защо еволюционната теория е толкова опасна? Еволюционната теория не само ни предлага една погрешна представа за света, но тя не ни дава и никаква надежда. Това е изразил много сполучливо немският писател Жан Паул (1763-1825) в своя роман “Зибенкез”: “ Няма Бог...съществува само безмълвното нищо ! Студена вечна необходимост ! Безумна случайност...Как всеки е така самотен в необятната гробница от мъртъвци на Вселената!” Еволюционната теория твърди, че може да обясни произхода и съществуването на света без Бога. По този начин тя кара човека да бъде безбожник, а с такова едно атеистично мислене и поведение, човек според Христос, ще отиде в ада: “А който не повярва, ще бъде осъден” (Мк. 16, 16). Някои твърдят, че Бог е творил чрез еволюцията като метод. Ако Бог би творил чрез еволюцията, то тогава: нямаше да има първата човешка двойка нямаше да има грях, тъй като “агресията е двигателят на еволюцията” (И. Айлс) тогава Бог щеше да използува смъртта като творчески метод тогава и спасението чрез Исуса нямаше да има никакъв смисъл. Тези факти показват, че т.н. “теистична еволюция” обезсмисля Библията в нейното основно съдържание и по този начин я отхвърля. Ето защо такава една погрешна идея трябва да бъде категорично отхвърлена. Великата мисъл! Ние видяхме, че Исус Христос е Творецът на всичко. Той е Вечносъществуващият и е Властелин на Небесното царство. Нему е дадена всяка власт на небето и на земята (Мат. 28, 18). Можем ли да проумеем такова велико нещо ? Човекът от кръста на Голгота и Творецът на света и на живота, е една и съща личност ! Поради неизмеримата си любов към нас, без да се съпротивява, Той бе разпънат на кръста, за да бъдат отворени за нас вратите на небето. Който не вярва в това и го отхвърля, такъв губи всичко. “То как ще избегнем въздаянието ние, ако пренебрегнем едно такова велико спасение” (Евр. 2, 3). Който приема Него, печели всичко. “Който слуша Моето Слово, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот... и е преминал от смърт към живот” (И 5, 24). Помолете Господ Исус за прощение на всички ваши грехове, за да можете да устоите на съда. Приемете Го като ваш личен Творец и Спасител и Го следвайте. Проф. д-р инженер Вернер Гитт

Die grundlegende Frage, die suchende Menschen sich stellen, wird hier von Prof. Dr. Werner Gitt beantwortet. "Wie findet man den Himmel?" Auf jeden Fall nicht durch eigene Anstrengungen oder Konzepte. "Was aber bringt uns wirklich in den Himmel?" Gott hat die Einladungen für den Himmel schon verteilt wie im Gleichnis des Menschen, der zu einem großen Fest Einladungen verschickte. Doch viele Menschen redeten sich heraus. Prof. Dr. Gitt ruft dazu auf, nicht so "kurzsichtig" wie diese Leute zu sein. Jesus will uns vor der Hölle erretten und diese wird kein Vergleich zu der sogenannten "Hölle von Auschwitz" sein. Er hat am Kreuz für unsere Schuld bezahlt, wir müssen diese Einladung nur annehmen, dann ist ein Platz im Himmel "gebucht". Ein Entscheidungsgebet soll den Lesern dabei helfen. Dieses Traktat eignet sich besonders gut zur Weitergabe an suchende Menschen!  Как да отида в небето? Много хора пре­неб­рег­ват въп­роса за веч­ността. Това се наб­лю­дава и при тези, ко­ито се за­мис­лят за своя край. Аме­ри­канс­ката акт­риса Дрю Бе­ри­мор иг­ра­еше главна роля като дет­ска звезда във фан­тас­тич­ния филм „Из­вън­зем­ния“. Ко­гато тя бе на 28 го­дини (ро­дена е през 1975 г.), каза: „Ако се на­ложи да умра преди кот­ката ми, то­гава моля дайте й да изяде праха ми.“ Не е ли страшно това къ­сог­ледо и пре­неб­ре­жи­телно от­но­ше­ние към смъртта? По вре­мето на Исус много хора ид­ваха при Него. Тех­ните нужди почти ви­наги имаха жи­тейски ха-рак­тер: Де­сет про­ка­жени ис­каха да бъ­дат из­це­рени (Лука 17:13). Слепи ис­каха да прог­лед­нат (Ма­тея 9:27). Друг чо­век очак­ваше от Исус по­мощ при разпре­де­ле­ние на нас­лед­ст­вото (Лука 12:13-14). Фа­ри­сеи дой­доха с въп­роса, дали трябва да пла­щат де­ся­тък на им­пе­ра­тора (Ма­тея 22:17). Само мал­цина дой­доха при Исус, за да раз­бе­рат как се отива в не­бето. Един бо­гат мла­деж го по­търси с въп­роса: „Учи­телю, какво трябва да нап­равя, за да нас­ледя ве­чен жи­вот?“ (Лука 18:18). Исус му каза да про­даде всичко, ко­ето е свър­зано със сър­цето му и да Го пос­ледва. Но мла­де­жът беше твърде бо­гат, не пос­луша съ­вета Му и се от­каза от не­бето и веч­ния жи­вот. Имаше и хора, ко­ито изобщо не тър­сеха не­бето, но в сре­щата си с Исус вни­ма­ни­ето им беше на­со­чено към не­бето. И те по­сег­наха вед­нага към него. Зак­хей же­ла­еше да види Исус само от лю­бо­питс­тво. Но той на­мери много по­вече от това, ко­ето очак­ваше. След по­се­ще­ни­ето на Исус в къ­щата му, така да се каже само на кафе, Зак­хей на­мери не­бето. Исус го пот­върди: „Днес стана спа­се­ние на този дом“ (Лука 19:9). Как да на­ме­рим не­бето? От ка­за­ното до тук мо­жем да зак­лю­чим:  Не­бес­ното Царс­тво мо­жем да на­ме­рим точно в един оп­ре­де­лен ден. Това е добре да се знае, за­щото за­сяга и теб, скъпи чи­та­телю! Днес като че­теш тези ре­дове е въз­можно да полу­чиш ве­чен жи­вот от Бога.  За да по­лу­чиш Не­бес­ното Царс­тво не трябва да нап­ра­виш ня­какво пос­ти­же­ние.  Чо­век може да на­мери Не­бес­ното Царс­тво на­пълно не­под­гот­вен. На­шите коп­нежи как да вле­зем в не­бето са на­пълно пог­решни, ако не про­из­ли­зат от Бо­жи­ите прин­ципи. Една на­родна пе­вица в своя пе­сен за кло­уна, който след дъл­го­го­дишна ра­бота в цирка, го на­пуска, казва: „Той със си­гур­ност ще отиде в не­бето, за­щото пра­веше хо­рата щаст­ливи“. Една бо­гата да­ри­телка пост­ро­ява къща за бед­ните, в ко­ято мо­гат да жи­веят 20 жени. Тя прави това, но при едно ус­ло­вие: Же­ните са за­дъл­жени всеки ден да се мо­лят по един час за спа­се­ни­ето на ду­шата й. Да нап­ра­виш хо­рата щаст­ливи е добро, но това ли е на­чи­нът да вле­зем в не­бето? За да ни от­го­вори на този въп­рос, Исус ни е раз­ка­зал една притча. В Еван­ге­ли­ето на Лука 14:16 Той го­вори за един чо­век (сим­во­ли­зи­ращ Бог), който прави го­лямо тър­жес­тво (сим­во­ли­зи­ращо не­бето) и из­п­раща по­кани само на изб­рани хора. Всички от­го­вори на по­ка­не­ните са от­чай­ващи: „А те всички за­поч­наха еди­но­душно да се из­ви­ня­ват. Пър­вият му рече: Ку­пих си нива, вто­рият: Ку­пих си пет чифта во­лове, тре­тият: Оже­них се и за­това не мога да дойда!“ Исус за­вър­шва прит­чата с при­съ­дата на сто­па­нина: „За­щото ви каз­вам, че ни­кой от онези хора, ко­ито бяха по­ка­нени, няма да вкуси от ве­че­рята ми“ (Лука 14:24). От това става ясно, че чо­век може да спе­чели или да за­губи не­бето. Ос­нов­ният въп­рос е дали ще прие­мем или ще от­х­вър­лим по­ка­ната. Може ли да вле­зем в не­бето по още по-лесeн на­чин? Не! Ако един ден много хора бъ­дат отх­вър­лени от Не­бес­ното царс­тво, то няма да бъде за това, че не са зна­ели пътя към него, а за­щото са от­х­вър­лили по­ка­ната. Три­мата чо­века в прит­чата не са при­мер за нас, тъй като ни­кой от тях не прие по­ка­ната и не отиде на тър­жест­вото. То­гава от­пада ли тър­жес­т­вото? Нап­ро­тив! След от­ка­зите сто­па­ни­нът изп­раща по­кани нав­ся­къде. Но те вече не са по­ка­ните със златни букви. Сега важи само прос­тият по­вик: „Елате!“ И всеки, който при­еме по­ка­ната, по­лу­чава си­гурно място на тър­жес­т­вото. Какво става? Да, хо­рата ид­ват, на тълпи, на тълпи. След из­вес­тно време сто­па­ни­нът прави рав­нос­метка: има още сво­бодни места! И казва на слу­гите си: „Из­лезте от­ново! По­ка­нете още!“ На това място ис­кам да на­соча прит­чата към нас, за­щото тя за­сяга точно на­шия жи­вот днес. Има още сво­бодни места в не­бето и Бог днес ти казва: „Ела, за­еми тво­ето място в не­бето! Бъди умен и си за­пази място за веч­ността! Нап­рави го днес!“ Не­бето е не­ве­ро­ятно кра­сиво и за­това Гос­под Исус го срав­нява с тър­жес­тво. В Първо Пос­ла­ние към Корин­тя­ните 2:9 се казва: „Как­вото око не е ви­дяло и ухо не е чуло, и на чо­вешко сърце не е до­хож­дало, всичко това е при­гот­вил Бог за тия, ко­ито го лю­бят.“ Нищо, ама на­ис­тина нищо на тази земя не може дори приб­ли­зи­телно да се сравни с не­бето. Тол­кова не­ве­ро­ятно кра­сиво е там! В ни­ка­къв слу­чай не трябва да про­пус­каме не­бето, за­щото то е скъ­по­ценно. Един ни от­вори вра­тата към не­бето. Това е Исус Христoc, Божият Син! Пак на Него трябва да бла­го­да­рим, че е тол­кова лесно да се отиде в не­бето. Сега това за­виси единс­т­вено от на­шето же­ла­ние. Само този, който е на­ис­тина глу­пав като три­мата мъже от прит­чата, не приема поканата. Спа­се­ни­ето става само чрез Гос­пода Исуса Христа В Дея­ния на Апос­то­лите 2:21 че­тем един много ва­жен стих: „Всеки, който при­зове името Гос­подно ще се спаси.“ Това е клю­чово из­ре­че­ние в Но­вия За­вет. Ко­гато Па­вел беше в зат­вора във Фи­липи, той до­веде раз­го­вора с над­зи­ра­теля до най­съ­щест­ве­ното, най-важ­ното нещо за чо­века - в?????? ??????: еч­ния жи­вот: „По­вяр­вай в Гос­пода Исуса Христа и ще се спа­сиш ти и до­мът ти!“ (Дея­ния на Апос­то­лите 16:31). Това пос­ла­ние е кратко, но ре­ша­ващо. И проме­нящо жи­вота. Още в съ­щата нощ па­за­чът на зат­вора по­вярва в Исус и се по­кая. От какво спа­сява Исус? Всеки би за­дал този въп­рос: oт пътя, който води към веч­ното осъж­де­ние, от ада. От­носно не­бето и ада Биб­ли­ята казва, че хо­рата ще бъ­дат вечно там. Ед­ното е ужасно, а дру­гото - прек­расно! Трето място няма. Пет ми­нути след смъртта ни­кой няма да каже, че със смъртта всичко свър­шва. С лич­ността Исус се ре­шава всичко. На­шето вечно пре­би­ва­ване за­виси само от една лич­ност: от Исус и от връз­ката ни с Него! Ко­гато бях в Полша на път да из­на­сям про­по­вед, по­се­тихме ня­ко­гаш­ния кон­ц­ла­гер Ауш­виц. Ужасни неща са се случ­вали там по време на Вто­рата све-товна война. От 1942 до 1944 г. тaм са били за­ду­шени, а след това из­го­рени по­вече от 1,6 ми­ли­она души, пре­димно ев­реи. В ли­те­ра­ту­рата за този канц­ла­гер се казва: „Адът на Ауш­виц“. Аз мис­лих върху това наименованиe, ко­гато една ра­бот­ничка ни пре­кара през една га­зова ка­мера, в ко­ято на­вед­нъж са уми­рали по 600 чо­века. Беше не­въ­об­ра­зимо ужасно. Но това ли бе адът? Като група по­се­ти­тели ние же­ла­ехме да ви­дим га­зо­вата ка­мера, за­щото през 1945 г. ужа­сът е прик­лю­чил. Ла­ге­рът е от­во­рен сега за по­се­ти­тели и ни­кой по­вече там няма да бъде из­мъч­ван и за­ду­шен. Га­зо­вите ка­мери на Ауш­виц свър­шиха сво­ите пък­лени мъ­че­ния, но адът опи­сан в Биб­ли­ята, е ве­чен. Във вход­ната зала на днеш­ния му­зей пог­ле­дът ми се на­сочи към една кар­тина, ко­ято по­каз­ваше кръста с тя­лото Хрис­тово. Един зат­вор­ник е из­дъл­бал сво­ята на­дежда в Разп­на­тия с един пи­рон в сте­ната. И този ху­дож­ник е ум­рял в га­зо­вата ка­мера. Но той е поз­на­вал Спа­си­теля Исус. Той е ум­рял на едно ужасно място, но за него е било от­во­рено не­бето. Адът, за който Гос­под Исус пре­дуп­реж­дава нас­тоя­телно в Но­вия за­вет (напр. Ма­тея 7:13; Мат. 5:29-30; Мат.18:8), няма свър­шек. Чо­век, по­пад­нал вед­нъж в него, ос­тава там за­ви­наги. Адът, за раз­лика от Ауш­виц е ве­чен. Не­бето също е вечно. Това е мяс­тото, къ­дето Бог иска да ни до­веде. За­това не от­каз­вайте по­ка­ната да вле­зете в него. Из­ви­кайте името на Гос­пода Исус и си за­па­зете място в не­бето! След една про­по­вед една жена съв­сем въ­о­ду­ше­вено ме по­пита: „Може ли чо­век изобщо да си за­пази място в не­бето? Това звучи малко като ту­рис­ти­ческо бюро“. Аз съм съг­ла­сен с нея. Но който не peзepвиpa не идва на целта. Ако ис­кате да ле­тите за Xaвaйcкитe ocтpoви, вие се нуж­да­ете от ва­ли­ден би­лет. Тя по­пита пак: „Да, но би­ле­тът трябва да се плати?“ О, да, би­ле­тът за не­бето също! Но той е тол­кова скъп, че ни­кой от нас не може да го плати. На­шият грях е пречка. Бог не търпи в сво­ето небе ни­ка­къв грях. Който след този жи­вот иска да пре­кара веч­ността в не­бето при Бога, трябва първо да бъде ос­во­бо­ден от сво­ята вина и от греха. Това ос­во­бож­де­ние мо­жеше да бъде из­вър­шено само чрез една безг­решна лич­ност и тази лич­ност е Исус Хрис­тос. Единс­т­вено Той е пла­те­жос­по­со­бен! И той е пла­тил със сво­ята кръв, чрез смъртта си на кръста. И какво трябва сега да нап­равя, за да отида в не­бето? Бог отп­равя по­ка­ната си за спа­се­ние към нас по съ­щия на­чин както сто­па­ни­нът на тър­жес­т­вото. С нас­той­чи­вост, много сти­хове в Биб­ли­ята ни по­кан­ват да отк­лик­нем на Бо­жия при­зив: „Под­ви­за­вайте се да вле­зете през тяс­ната порта!“ (Лука 13:24). „По­кайте се, за­щото наб­лижи Не­бес­ното царс­тво!“ (Ма­тея 4:17). „Влезте през тяс­ната порта; за­щото ши­рока е пор­тата и прост­ра­нен е пъ­тят, който води в по­ги­бел, и мно­зина са онези, ко­ито ми­на­ват през тях. По­неже тясна е пор­тата и стес­нен е пъ­тят, който води в жи­вот, и мал­цина са онези, ко­ито ги на­ми­рат“ (Ма­тея 7:13-14). „Хвани се за веч­ния жи­вот, за който си бил приз­ван“ (І Ти­мо­тей 6:12). „По­вяр­вай в Гос­пода Исуса Христа и ще се спа­сиш“ (Деян. на ап.16:31). Това са много раз­търс­ващи и упо­рити по­кани. Чувс­тва се се­ри­оз­ността, ре­ши­тел­ността и нас­тоя­тел­ността им. Само така ние ще по­лу­чим ве­чен жи­вот, ко­гато от­го­во­рим на по­ка­ната за не­бето с мо­литва, ко­ято с прости думи би могла да звучи така: „Гос­поди Исусе, аз про­че­тох днес, че само чрез Тебе мога да вляза в не­бето. Аз ис­кам един ден да бъда с Тебе в не­бето. За­това ме спаси от ада, в който бих оти­шъл за­ради мо­ите гре­хове. За­щото Ти тол­кова много ме оби­чаш, че умря на кръста за мене и плати там на­ка­за­ни­ето за мо­ите гре­хове. Ти виж­даш всич­ката ми вина от мо­ето детс­тво до днес. Ти знаеш всеки грях, всичко, за ко­ето сега се се­щам, но и всичко, ко­ето вече съм заб­ра­вил. Ти знаеш всяко въл­не­ние в сърцето  ми. Пред Тебе съм като от­во­рена книга. Та­къв, ка­къвто съм не мога да дойда в не­бето. Моля Те, прости ми гре­хо­вете, за ко­ито aз от сърце съ­жа­ля­вам. Ела сега, Боже, в моя жи­вот и го об­нови. По­могни ми да отх­върля всичко, ко­ето не е право пред Теб и ми по­дари нови на­вици, ко­ито са под Тво­ята бла­гос­ло­вия. От­вори ми дос­тъпа до Тво­ето Слово, Биб­ли­ята. По­могни ми да раз­би­рам какво ис­каш да ми ка­жеш и ми дай пос­лушно сърце, за да върша това, ко­ето е угодно на Тебе. От­сега на­та­тък бъди Ти мой Гос­под. Ис­кам да те след­вам, по­кажи ми пътя, по който трябва да вървя във всички об­ласти на моя жи­вот. Бла­го­даря Ти, че чу мол­бата ми, че сега мога да съм Бо­жие дете, ко­ето един ден ще бъде с Тебе в не­бето. Амин.“ Проф., д-р на т. н. Вер­нер Гит